META SUDANS - Фонтанът на гладиаторите

Фонтанът "Meta Sudans" се намира между Арката на Константин, Колизеума и началото на Via Sacra. Увековечен е от монета на император Тит, което предполага, че годината на постояването му е 80 г. Височината му е била 18 метра, широчината 7 метра, а формата - конусна. В мраморният блок била издълбана вана, обикаляща го в кръг, където се събирала бликащата вода. Предполага се, че в средната си част фонтанът бил богато украсен от ниши, във всяка от които е имало по една статуя. Фонтанът е построен на няколко метра от останките на друг, по-малък фонтан, съществувал още от времето на Октавиан Август, за което знаем от трудовете на Сенека, но който археолозите откриват на 6 метра под земята едва през 2003 година.

Монетата на Тит, 80 г.

Фонтанът "Meta Sudans" е окончателно съборен между 1933 и 1936 г. заедно с останките от базовата част на Колизеума на Нерон, намиращи се на десетина метра разстояние. Това своеобразно "разчистване" било в съгласие с наредбите, издадени от Мусолини във връзка с постояването на двата големи булеварда -  "Триумфалният път" (настоящата Via di San Gregorio) и "Пътят на Империята" (настоящата Via dei Fori Imperiali), за да могат по тях гордо да маршируват фашистките трупи по време на военните паради.

"Meta" поставяни в хиподрумите

Името на фонтана произлиза от специфичната му конусна форма, с която в Древния Рим се строели т.нар. "metà". Това били каменни стълбове, разполагани в хиподрумите, където се провеждали надбягванията с колесници. Два такива стълба в двата противоположни края на пистата означавали местата, където съзтезателите е трябвало да обърнат посоката на колесниците, заобикалайки ги. Думата "sudans" произлиза от италианската дума "sudare" ("потя се"), тъй като водата на фонтана извирала от множество отвори по повърхността на камъка, по начин, който наподобявал пот, излизаща от кожата, събирайки се накрая в дългата обиколна вана. Слънчевите лъчи, отразени във ваната, създавали невероятно красив ефект, от който водата изглеждала блестяща. Според легендата, винаги след битка гладиаторите отивали да се измият с тази вода, поради непосредствената й близост до Колизеума, и да благодарят на боговете за спечелената победа и спасения живот.

Фонтанът пострадва в няколко пожара, но бива изцяло възстановен от Домициан, а през IV-ти век бива значително разширен. Император Константин (303 - 337) постороява мраморна кръгла стена около фонтана. 

Графична реконструкция

През Средновековието претърпява сериозни увреждания, които се забелязват по всички антични картини, изобравязащи Колизеума. На тях фонтанът е вече купчина руини.  

Известна снимка на продавачка на портокали, 1890 г.

Снимка от 1920 г.

До нас са достигнали редица снимки от края на 19-ти и началото на 20-ти век. След новият фашистки проект на града мястото на фонтана е било покрито с цимент и единствено белите на цвят "санпиетрини", или както ние ги наричаме "павета", сочели мястото, на което в древността се е издигал величествения фонтан.
Днес, чрез съвременните методи на реставрация, археолозите се надяват да постигнат нови добри резултати, тъй като цялата зона на Колизеума е планувана за скорошна глобална реконструкция, която ще има за цел да надмине нашето въображение.

Автор: Tosca Mar