ЖЕНИТЕ НА ЮЛИЙ ЦЕЗАР

Гай Юлий Цезар, най-големият завоевател на древния Рим, е наследник на фамилия Юлия, гордееща се с директния си произход от Ромул, първият римски цар. Презимето Цезар произлиза от един прародител, дошъл на този свят чрез дълъг разрез на корема на майка му. Думата "caeso" на латински означава именно "разрез". В древността се вярвало, че децата, родени чрез този разрез, били по-красиви, тъй като имали перфектна форма на главата.
Цезар е голям завоевател и добър познавач на женските чувства. Светоний го описва като хубав мъж, висок, с пропорционално телесложение, а историкът Патерколо го определя като най-красивият от римските граждани. Дори ранното оплешивяване не отнема от чара му, въпреки че той, за да го прикрие първоначално замята цялата си коса напред, а в последствие преминава към много по-достойно прикритие – златната корона. Майка му Аурелия, любимата му дъщеря Юлия, красивата Калпурния, непостоянната Помпеа, амбициозната Сервилия, царствената Клеопатра, всички те се борят за вниманието му и го искат единствено за себе си. Но голямата любов, която той носи в сърцето си, е една - Рим.


Както много политици, той използва брачната, а много често и извънбрачната стратегия, за да развие кариерата си, въпреки изключителния си интелект, който му носи успех във всяка сфера. Дълбоките му черни очи влязат в сърцата на жените по-лесно от десетки думи, и за него не е трудно да създаде около себе малка общност от любовници. Славата му на сериен прелъстител го предхожда навсякъде, където стъпва крака му. Говори се, че когато влизал в някой новозавладян град, войниците обявявали пристигането му със следния призив: “Граждани, затворете вкъщи своите съпруги, водим със себе си плешивия прелюбодеец”. Имал сериозно предпочитание към омъжените жени, по възможност тези от висок ранг, както и към законните съпруги на влиятелни политици.
Въпреки благородното си потекло, още в началото на своята кариера Цезар застава на страната на народа. Първата демонстрация на това е годежът му с Косуция, момиче с обикновен произход. Цезар разтурва годежа в момента, в който бива провъзгласен за жрец на Юпитер Капитолийски, тъй като този пост изисква съпруга от благородно потекло. С това извинение 18-годишният Цезар отхвърля годеницата си и се оженва за 13-годишната Корнелия, красивата дъщеря на Лучо Корнелио Чина, лидер на Марианската народна партия. Братът на Корнелия години по-късно ще бъде участник в убийството на Цезар.

Корнелия

Тази нова връзка, доближаваща го до народа, му причинява сериозни проблеми по време на управлението на Сила. Диктаторът му заповядва да се разведе с дъщерята на Чина, най-големия му политически враг, но Цезар категорично отказва. Това неподчинение е смела постъпка, който застрашава живота му. Въпреки, че не липсват политически сметки, жестът е израз и на обич към Корнелия, майка на единствената му дъщеря Юлия. Съюзът с Корнелия се оказва, ако не страстен и завладяващ, то със сигурност дълбок и нежен. Сила започва да планува убийството му, но размисля и се отказва след многобройните апели на весталките и намесата на видни политици. Опасявайки се за живота си, Цезар все пак напуска Рим и се отправя за военна служба в Азия.
След 13 години брачен живот Корнелия умира при раждане на 26-годишна възраст. Нейното погребално слово произнася именно Цезар, който я увековечава публично на Форума, въпреки, че според закона жените, които не са родили мъжко дете и не са от благородно потекло, нямат това право. Жестът му е много провокативен спрямо античните обичаи, но е също така добре премислена тактика: да се дари с почести жена, която не е римска матрона, бива оценено изключително високо от народа.
Цезар не остава за дълго време вдовец с малка дъщеря. Втората му жена, Помпеа Сила, млада и красива, внучка на диктатора Сила, не се оказва предана като Корнелия, и през 61 г.пр.н.е. го въвлича в неприятен скандал по време на празненствата в чест на Богинята Бона, които всяка година по традиция се провеждат в дома на Главния Понтефик. Цезар, освен магистрат, междувременно е получил и службата на Главен Понтефик и през въпросната година празненството се провежда именно в неговия дом. 

Помпеа

Между многобройните му задължения най-важното било физическата и най-вече моралната защита на девствениците весталки. Ритуалите, организирани в дома му, както всяка година, били предназначени само за жени, мъжете не били допускани. Публио Клодио Пулкро, тайният любовник на Помпеа, решава да присъства на забавата преобличен като жена, но измамата бива разкрита от неволния вик на една слугиня. Следва сериозен скандал и домът на Главния Понтефик "Domus pubblica" рискува да стане синоним на изгубен морал. Цезар успява да излезе от неудобната ситуация като се развежда с Помпеа, но извикан за свидетел на процеса, учудва всички, отказвайки да отправи обвинение към Пулкро и обявявайки се за напълно убеден в невинността на своята съпруга. Попитан защо тогава се развежда с нея, той отговаря с фраза, която, както много други, се превръща в крилата: “Съпругата на Цезар трябва да бъде извън всякакво подозрение”.
Сватбената политика на Цезар продължава и в годината на първото му консулство. През 59 г.пр.н.е. се оженва за Калпурния Пизоне, дъщеря на сенатора Лучо Калпурнио Пизоне, който следствие на изгодния брак на дъщеря си става консул година по-късно. Третата съпруга, 18-годишната Калпурния, е красива, добра, дискретна и както всички момичета от добро потекло, съзнава, че целта на живота й е да се грижи за къщата и за децата. Знае също, че в случай на невъзможност да дари съпруга си с деца, той има право да поиска развод. През 15-те години брак с най-властния мъж на Рим, тя не успява да го дари с толкова желаното дете, но Цезар не се отрича от нея до последния си миг. Големият стратег знае перфектно, че тя е изкючително вярна жена, очакваща го в Domus Pubblica дори и през най-дългите периоди на негово отсъствие. Тя е точно този тип съпруга, от който Цезар има нужда за успеха на своята кариера.

Калпурния

През всичките тези години дъщерята на Цезар, Юлия, бива възпитавана от майката му. Тя е момиче, предназначено за съпруг, който да прилича на баща й – зрял, известен и способен да променя световните събития. Нейн дълг като единствена дъщеря на Цезар, е да допринесе за блясъка на неговата кариера. Единсвеният начин, по който може да направи това, е да се свърже с мъж с много пари и власт. През 59 г.пр.н.е. Цезар я дава за съпруга на Гней Помпей, с когото година преди това подписва стратегически съюз. Този частен договор, в който участва и Марк Крас, бива впоследствие наречен Първи триумвират. Юлия умира при раждане много млада, само на 22 години и момченцето, което се ражда, живее само няколко дни.
След остри вражди със Сената, Цезар преминава със своята армия река Рубикон, определяща политическата граница на Италия. Сенатът се обединява около Помпей и през 49 г.пр.н.е. под неговото лидерство се опитва да защити републиканската институция, обявявайки война на Цезар. Двамата противници се срещат във Фарсало, където Цезар побеждава. Помпей побягва към Египет, надявайки се на закрилата на Толомей XIII, който обаче, от страх, че Помпей може да си присвои властта му, рашава да го убие. Египетският цар е сигурен, че чрез този акт ще получи благодарността на Цезар и му поднася като подарък отрязаната глава на Помпей, посрещайки го в Александрия. Остава изумен, обаче, когато вместо признателност, среща гнева на Цезар: "преди да бъде мой враг, Помпей е римски гражданин и никой чужденец няма правото да го убие без да го изслуша и съди". Това става една от причините, поради които Клеопатра спечелва наследствената война,  която води с брат си Толомей XIII.

Сервилия
Между големите любови на Цезар е Сервилия Чепионе, майка на Марк Брут и тъща на Гай Касий, неговите двама бъдещи убийци. Връстници със Сервилия, двамата още от ранна възраст стават любовници и въпреки, че никога не се свързват в брак, техните съдби се преплитат в продължение на 30 години с една автентична любов, подплатена със страст и с много сходства, включително политически. Сервилия е нежна, чувствителна, интелигентна, и по ирония на съдбата, свързана в близко родство с враговете на Цезар. Никой не успява да потуши взаимните им чувства и според Плутарх това е жената, която Цезар обичал повече от всяка друга в живота си. Едно от доказателствата за това е перлата за 6 милиона сестерци, която Цезар, отскоро женен за 18-годишната Калпурния, подарява на 40-годишната Сервилия. По време на диктатурата на Сила и последвалото бягство на Цезар в Азия Сервилия ражда момче, в отсътствието както на съпруга си, така и на любовника си. Много хора са убедени, че то е дете на Цезар, но никой не успява да докаже това. Особената привързаност на Цезар към момчето би могла да се обясни с любовта, които го свързва с майка му, любов, която със своите приливи и отливи и въпреки многобройните бракове и на двамата, оцелява в продължение на десетилетия. Последните думи на умиращия Цезар са към Брут
: “и ти ли, Бруте, сине мой...”. Това обръщение поражда сериозни подозрения за евентуално бащинство, защото е трудно да си представим, че един умиращ човек ще нарече убиеца си “сине”, освен ако чувствата му не са истински и спонтанни.
Цезар никога не спира да бди над живота на Брут и да го предпазва от многобройни опасности. Помага и на Сервилия по различни начини да спечели големи богатства. По време на дългите му отсъствия и военни победи, с напредването на възрастта Сервилия започва да страда от самота и прави отчаян опит да изживее отново любовта на Цезар чрез своята трета дъщеря Юния, предлагайки му я като любовница. Физическата прилика между двете е поразителна.
Клеопатра е тази, която отнема Цезар от всички и го изпраща в измерение, в което за известно време той забравя всичко – Рим, войните, Сервилия, Юния, приятелите си и враговете си. Точно с тяхната любовна история се отваря една противоречива глава в римската история, която в крайна сметка допринася за преминаването на Републиката в Империя.

Клеопатра

Цезар бива впечатлен още в първия миг, в който зърва царицата на Египет, която неочаквано изкача от един дълъг килим, който разстилат пред него. Грацията й и естественият й чар го поразяват. Цезар не е мъж, който лесно би загубил главата си и много историци се съмняват, че между тях действително е разцъфтяла искрена любов. Вероятно връзката им е била плод на силен взаимен  интерес. Но е сигурно, че Клеопатра успява сериозно да го привърже към себе си, бидейки различна от всички жени. Тя не притежава хубост, която да остави без дъх мъжете, но компанията й ги завладява бавно и завинаги. Любознателна, талантлива, владееща науките, говореща 8 езика, тя е отлична и в реториката. И е дотолкова амбициозна, че да се представи на своите поданици като земното превъплъщение на богинята Изида.
Изкачва се на трона едва на 18-годишна възраст, но става символ на мъжката власт на фараоните. Надарена със стратегически ум, с изключителен интелект, със способност да бъде модерна и нестандартна, Клеопатра изпъква пред всички жени в античната история. След избухването на войната с брат й, тя остава няколко месеца до Цезар, обсадена в двореца в Александрия. Народът взима страната на брат й Толомей XIII, който при пристигането на подкрепленията от Рим побягва и умира, удавяйки се в Нил. Цезар тържествено полага новата царица на трона в компанията на другия й брат, 13-годишния Толомей XIV, за когото според традицията би трябвало да се омъжи. Властта обаче остава единствено в ръцете на Клеопатра, която изживява с Цезар такава замайваща любовна история, че за месеци генералът остава в Александрия, забравяйки за целия останал свят.

Клеопатра

През 46 пр.н.е. Цезар поканва Клеопатра в Рим. Тя охотно се съгласява да посети столицата на света не само от обич, но и заради политическите си амбиции. Връзката между двамата е много изгодна и продуктивна – Клеопатра предлага на Рим безкрайните богатства на Египет, а Цезар в отговор гарантира сигурността на нейната държава благодарение на непобедимата си армия. Младата царица бива триумфално посрещната в Рим с едно невиждано и нечувано пищно и незабравимо шествие. Цезар прави скандален жест, публично поемайки в ръцете си и признавайки детето от Клеопатра, наречено от египтяните Цезарионе.
Клеопатра се установява в Рим за около две години, до самата смърт на Цезар. Той я настанява в своята луксозна вила, потопена в зеленина, на хълма Джаниколо, и за кратко време екстравагантната жена си спечелва голяма популярност.
Патрициите на Рим са разтревожени не толкова от факта, че Цезар е женен, колкото от статута на Клеопатра като царица на Епигет и от нейния неконвенционален начин на живот и управление. Матроните започват да имитира стила й, разпространява се александрийската мода в декорацията на къщите, много богати римляни започват да строят гробове във формата на пирамиди. Клеопатра успява дори да издигне статуя със своя образ в храма на Венера на Форума на Цезар. Неодобрението сред сенаторите бързо се изостря. Цицерон със своето ораторство не спира да подклажда подозренията, че Цезар иска да наложи монархия в елинистическия стил, обвинявайки Клеопатра за влиянието й върху него, както и за разпуснатите нрави, завлядали Рим. Много от влиятелните политици започват да се страхуват и да дискутират политиката на Цезар навсякъде и при всякакви обстоятелства. Междувременно Гай Касий се заема да обедини около себе си враговете на Цезар, привличайки на своя страна Брут, както и Юния, жадна за отмъщение.
На 14 февруари 44 г.пр.н.е. Цезар се обявява за пожизнен диктатор, но остава такъв само един месец. На 15 март същата година, на т.нар. Idi di Marzo, следствие на добре обмислен заговор, той бива промушен с нож 23 пъти. Предишната нощ съпругата му Калпурния сънува зловещ сън, как къщата им се срутва върху тях и Цезар умира в ръцете й. Същата нощ самият Цезар сънува как се носи сред облаците и хваща Бог Юпитер за ръката. Въпреки моблите й да не отива в Сената този ден, Цезар пренебрегва знаменията и излиза от дома си, за да срещне съдбата си. 
След смъртта му за кратко време Клеопатра успява да получи признаването на Цезарионе за наследник. Но Цезар в своето завещание, освен 70-те сестерци, които дарява на всеки един римски гражданин, признава за свой законен наследник единствено осиновения си син Октавиан. Младежът не се забавя да се върне в Рим, вследствие на което Клеопатра на свой ред побързва да се прибере в Александрия.
При новината за смъртта на Цезар, Сервилия напуска подарената й от него красива неаполитанска вила и веднага се отправя за Рим. В града намира да цари пълен хаос и безпорядък. Среща се с Цицерон, но с разочарование разбира, че ораторът подкрепя Касий. Самите Брут и Касий побягват в Анцио, а Сервилия междувременно се опитва да събере всички приятели и привърженици на Цезар, за да установят някаква линия на бъдещи действия. Синът й Брут среща два пъти войската на Октавиан при Филипи, като във втората битка загубва живота си. Сервилия не успява да получи нито праха на Цезар, нито този на своя син. Марк Антоний прави голям жест за нея като й изпраща останките на Брут малко преди да се срещне с Клеопатра и да започне своята голяма авантюра с нея.


Жените за Гай Юлий Цезар са цял един отделен свят, в който приемат много различни роли. Жени обичани или презирани, жени желани или отхвърляни, жени, на които да бъде помогнато да владеят или такива, от които се очаква помощ. Гениален политик, героичен пълководец, блестящ оратор, Цезар остава в историята и като ценител на женските достойнства, изкусител и пресметлив ухажьор. Сантименталният аспект заема голяма част от живота на този мъж, първият и единствен доживотен диктатор в историята на Рим, успял да установи такава абсолютна власт, че името му Цезар се превръща в синоним на еднолична и безгранична власт, достойна само за един император. Име, което неговите наследници гордо ще носят докато чертаят, разширяват и увековечават бъдещата Римската империя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар