Римският мъж

Pater familias
Първият римски мъж бил "pater familias" – глава на семейството, което е означавало баща дори на жена си. Негово било правото да взима всички решения, касаещи семейството, което на практика му давало неограничена власт. Римската фамилия включвала съпругата, неомъжените дъщери, синовете, техните жени и деца, робите, техните деца и цялото домашно имущество. Този авторитетен мъж командвал семейната сцена от самото зараждане на Рим до последните векове на републиката, за повече от половин хилядолетие.

Родени като войствени пастири, живеещи на семейни начала, латините нарушили равновесието и демокрацията в полза на мъжа. В най-древни времена бащата решавал живота на всички. Той избирал включително дали да остави живи новородените. В катакомбите около Рим могат да се видят не малко на брой миниатюрни ниши, в които били полагани телцата.
Съпругът имал право да накаже със смърт съпругата си при два случая - при изневяра или заради употреба на вино. Смята се, че този закон, даващ власт над живота на съпругата, наречен manus, бил установен от самия Ромул. Една важна подробност - нямало нужда тя да бъде пияна, достатъчно било само да е опитала вино. На практика този закон легализирал убийството. 

Ако някой от потомците посегнел на живота на pater familias, бил осъждан на изключително жестока смърт - след бой с пръчки бил зашиван жив в кожен чувал (culleus) заедно с живи куче, маймуна и пепелянка, и след това хвърлян в реката.

В сената мястото на pater familias било в Съвета на старейшините, с чието мнение царят е трябвало да се съобразява. Това е другото лице на древноримския мъж – лидер и първосвещенник, от него се е изисквало да уважава латино-сабинско-етруските принципи на обществото, което управлявал.

Латинските мъже и сабинските жени
Контактът със сабините, а след това и с етруските, доста облекчил суровите закони и обичаи на римляните, защото и двата народа много уважавали жените си. Всеизвестна е историята за отвличането на сабинските жени, любима алегория на много италиански художници. Според легендата първите римляни, току-що установили се на Палатинския хълм, осъзнали, че бидейки армия, т.е. сбор от мъже, не са в състояние да се превърнат в народ и да изградят държава. Те всички били латински войни, завоеватели, и без жени нямало как да се заселят и да оставят наследници. Затова запланували голяма кражба. 

Отвличането на сабинските жени

Ромул организирал пищно празненство, т.нар. Consualia, на което поканил местното племе от съседните хълмове – това на сабините, предвождани от Тит Таций. През нощта, след много ядене и пиене, по предварително уговорен сигнал, римските мъже отвлекли дъщерите на сабините, а мъжете прогонили. След известно време сабините се върнали, за да си потърсят момичетата, и била една девойка на име Тарпеа, която се промъкнала и отворила градските порти. Този жест й струвал живота, тъй като била смачкана от щитовете на римските войници, мигновено строили се за бой. След години потомците дали името Тарпеа на мястото над пропастта, от което хвърляли предателите на Рим – всички осъдени за държавна измяна. Това възвишение и днес е част от Капитолийския хълм. Сабините нахлули в града. Щом започнала битката, обаче, девойките неочаквано се промъкнали между строените враждуващи мъже и така ги принудили да спрат, тъй като никой не искал да ги нарани. В действителност девойките вече се били привързали към новите си съпрузи и не можели да допуснат да се пролее кръвта, както на бащите им, така и на любимите им. Цялата история завършила с мир – Ромул и Тит Таций се разбрали да управляват Рим заедно. Римляните и сабините станали един общ народ. Според легендата повече от 700 сабински момичета станали първите римлянки, а от името на племето на Тит Таций – курити, и до днес е запазена римската фамилия Quiriti.

Етруските племена владеели обширни пространства в околностите на Рим, в цялата западна част на централна Италия. Между тях и римляните имало много взаимоотношения, били сключени редица бракове, с течение на времето племената се слели, или казано по-образно Рим завладял и претопил етруските. Етруската жена била много елегантна и особено привлекателна. Тя се грижела за външността си, притежавала редица умения и се радвала на почит от страна на мъжете. Ползвала се е с много права. Затова първите римски закони претърпели известни промени с времето, но връщането на тези права, както и нови възможности за жените станали реалност едва в първите години на Империята със законодателството на Октавиан Август.

Римският мъж по време на Републиката

Римският мъж в Републиканската епоха
По време на републиката, римският мъж започнал да изгражда етично съзнание, което го превърнало в цивилизован гражданин. Появили се нови ценности като честност, правосъдие, вярност, постоянство, смелост, умереност, състрадание. Те били за пръв път практикувани в търсене на „истината” като част от един стремеж на мъжа от онази епоха да надмине себе си и собствените си слабости.

Идеалният „баща на семейството” бил именно този, който никога не упражнявал насилие - нито спрямо жена си, нито спрямо децата си, нито към робите си, а напротив, се грижел за всички тях и за това те да бъдат добре нахранени, облечени и лекувани от болести.

В републиканския период римският мъж бил господар на дома си, администратор на имот, жертвоприношител, войник, избирател, следвал каузи и участвал в игри. В деня на своята зрялост притежавал тога, име и регион, към който бил призоваван през целия си живот да гласува или да воюва. Каквото и място в обществото да заемал – от магистрат до селянин, от занаятчия до войник, римският мъж преследвал най-високата си цел – името му да бъде чисто и да печели все-повече почести и признание.

Въпреки силата и властта, които притежавал, римлянинът никога не бил деспотичен, така, както в същите времена били мъжете от Ориента, от Гърция или варварите. На изток било модерно притежаването на много съпруги и наложници, чието право на живот или смърт било изцяло във властта на мъжа, без значение дали нарушавали закони или не. Варварите също имали право над живота на жените и децата си. При гърците мъжът не е имал това право, но жените били заключвани като затворнички в къщите и не им било позволявано да излизат навън по какъвто и да е повод. На благопристойните съпруги било забранено, също така, да участват в пирове и банкети, там право на присъствие имали единствено проститутките от по-висока класа, т.нар. хетери.

Римският мъж по време на Империята

Римският мъж по време на Империята

През имперския период светогледът на мъжа претърпял най-съществени промени. Първата новост настъпила по време на римските пирове - жените вече не били длъжни да присъстват единствено в седнало положение, а им се дало право да се изтягат в легнала поза наравно с мъжете. Това бил малък жест, но много символичен. Вследствие на законодателството на Октавиан, една от целите на което била да се намали високата смъртност, римската жена вече можела да договори брака си, използвайки правото il sine manus - закон, който отменил абсолютната власт на съпруга. Формално жената оставала по опеката на баща си в родната си фамилия и от нея дори не се изисквало да дари съпруга си с наследници. Това била нечувана свобода за онези времена. Октавиан Август успял значително да ограничи изневерите, въпреки че попаднал в капана на собствените си закони, вследствие на които бил принуден да изпрати в изгнание единствената си дъщеря и внучката си.

Римската жена придобила редица права, между които и това да изисква развод досущ както мъжа. Тя вече можела да наследява и управлява собствено имущество, можела да сключва сделки и да свидетества в съда. Много жени започнали да се образоват, да изучават езици, история и чужда литература. Римският мъж открил насладата да има до себе си една на по-равностойна партньорка - умна и културна. 
Само няколко столетия по-късно, католическата църква ще лиши отново жената от всички тези права и ще я върне в пълната власт на мъжа. Тази мрачна епоха ще продължи през цялото Средновековие и отвъд него – до средата на XX век. През следващите столетия свободата на римската жена от времето на Империята ще остане сън, мечта, и то само за онези малко на брой жени, които ще бъдат грамотни, за да четат историята, и които ще успеят да се доближат до книги без да бъдат изгорени на кладата заради това. Тук се крие голяма част от чара на Древния Рим. Споменът за него оцелял през всички тези тъмни векове, тъй като животът в римската империя давал свободи, които за две хилядолетия напред християните трудно биха могли да си представят.

По различен начин бива интерпретиран "римския стил на живот" от историците - прекарван между приказки на Форума, игри на Circo massimo и банкети, изобилстващи с ядене и пиене. По времето на Нерон и Сенека в Рим се шегували, че "жените се омъжват само за да се разведат, и се развеждат само за да се омъжат". Била популярна още по-интересната фраза: „бракът е легализирана изневяра”. Нека не подминаваме, обаче, и "римския стил" на император Клавдий, който във всичко изпредварвал своето време, наречено "зората на пробуждането на ума". Изнасял разпалени речи в Сената, твърдо решен да убеди сенаторите, че сред тях трябва да заемат място и галите - народ свързан с Рим, в чийто бит римската култура била пуснала корени. "Въпреки, че са чужденци, те не са лишени от стойност", казвал Клавдий.

На римския мъж дължим Правото и законите, водопроводите и хигиената, много от съвременните строителни материали като бетона, цимента и стъклото, градския транспорт, вестниците, ораторското изкуство, календара, празниците, сладоледа и дори презервативите.
Pater familias извървял дълъг път, за да остане накрая запомнен в историята като Pater cultu – "баща на цивилизацията".

Автор: Tosca Mar